Въпрос на избор
Отново е изборно време. Веднъж на няколко години из телевизията започва да ври от дебати, речи и програми. Думички като статукво, социално и консолидация отново изпълват ефира. Из улиците плъзват шарените петна на налепените агитационни плакати и рекламни билбордове, из пощенските кутии се появяват листовките…
Всяка политическа сила се опитва да наложи своя продукт на пазара, като конкуренцията е жестока. А потенциалният клиент въздиша унило, сменя телевизионния канал, за да избяга от диспутите с конструктивен елемент, но и деструктивна насоченост, ругае, когато му препълнят пощенската кутия, и гледа да не забелязва плакатите. Трудно е да повярваш, че в гласуването има смисъл, след като политици не изпитват неудобство от това, че са били съдружници с известни личности от подземния свят, още по-трудно е да гласуваш, когато самите кандидати са личности от подземния свят. Част от политиците в България сякаш се умориха да крият тези, които ги финансират - и започнаха дори да ги включват в листите си. За да може те да заплатят плакатите, минутите рекламно време, билбордовете и всичко останало, което, поне по мои наблюдения, по-скоро отблъсква хората, отколкото да ги привлича. Но изборното време е нещо повече от война на нерви между хората,
маркетинговите специалисти и политическите анализатори. Това е сезонът, в който избираме кой ще ни управлява, какви ще бъдат данъците и осигуровките, които плащаме, каква ще бъде полицията, която би трябвало да ни защитава и да ни служи, какви ще бъдат детските градини, училищата, пътищата, здравеопазването. Въобще - какво ще бъде ежедневието ни извън тесните стаи на дома и офиса ни. Да, трудно е да го повярваме, да видим истинския смисъл на изборите иззад пелената от усвоявания, спрени фондове и откровен цинизъм. Но както във всяка човешка група, така и в държавата се налага да се взимат общи решения. Съществува цяла система от правила за това как да се взимат тези решения и как да бъдат гарантирани правата на всички граждани. Е - правилата съществуват. Но съществува и мнението, че да се гласува няма никакъв смисъл, че управлението е узурпирано от силови групировки, икономически кръгове, необразовани, неморални и безпринципни личности. “Ако изборите променяха нещо, щяха да ги забранят. Всички са маскари. Няма смисъл. Не виждам за кой. Политиците са пасмина.” Доста често може да чуете тези словосъчетания по изборно време. Така отиването за гъби, на лов за буркани от родните места, или пък просто лежането вкъщи, придобиват сериозен, отговорен и граждански оттенък. Така де - всички са маскари, затова нека да полежим, пък току-виж те, маскарите, се разчистили от само себе си. Дали това е идеята? Да наблюдаваме изборния процес отстрани, като футболни запалянковци - и с наслаждение да изтъкваме недостатъците на политиците? А недостатъци винаги е имало и винаги ще има. Истината е, че пороци като корупция, службогонство и преследване на лични интереси не са привилегия само на политическата каста. И „обикновените” хора страдат от тях. Всъщност те, политиците (колкото и некоректно е да се слагат под общ знаменател), не са нито по-лоши, нито по-добри от нас - тези, които ги избираме. Нали ние ги избираме - измежду нас си. С разликата, че тези, които не гласуват, доброволно предоставят правото си на онези, които го правят. Изборно време е. Е - нека се възползваме от него… Защото често в живота не грешните решения ни карат да се чувстваме нещастни, а липсата на воля да вземем решение.
Автор Константин Русев